Науката климатология

НАУКАТА КЛИМАТОЛОГИЯ

Климатологията е наука за климата. Основните задачи, които си поставя тази наука се свеждат до изучаване на климатообразуващите фактори, описание и количествена характеристика на климатите по Земята, класификацията им въз основа на климатообразуващите процеси, изследване на климата на минали геоложки епохи, прогнозиране на климатичните изменения, оценка на климатичните ресурси с оглед тяхното рационално използване и др.

Климатологията като наука представлява свързващо звено между географията и метеорологията и следователно е в най-тесни връзки с тях. Сред географските науки климатологията заема водещо място, тъй като климатичните процеси в многогодишен аспект определят хода на много явления върху земната повърхност, включително и биологични.

Под понятието време в метеорологията се разбира състоянието на атмосферата. Във всеки отделен момент или отрязък от време, за дадено място или над обширна територия от Земята атмосферата се характеризира чрез съвкупност от метеорологични елементи (температура и влажност на въздуха, атмосферно налягане, облачност, вятър и др.) и явления (мъгла, слана, снежна покривка и т.н.).

Сродна и близка до климатологията е науката метеорология. Последната е наука за времето. Тя изучава земната атмосфера и протичащите в нея физични процеси и явления. Името й произхожда от гръцката дума метеоро, което означава нещо в небето. От своя страна в метеорологията са обособени три направления:

  1. Обща метеорология: изучава физичните процеси и явления, които се развиват в атмосферата и техните взаимоотношения. Тук се включват атмосферната статика, термодинамиката на сухия и влажния въздух, физиката на облаците и валежите, атмосферната оптика, акустика и електричество и др.
  2. Динамична метеорология: изучава движенията на въздуха и силите, които ги пораждат. На базата на нейните постижения се оформи нова научна дисциплина-числено прогнозиране на времето.
  3. Синоптична метеорология: наука за времето и неговото предсказване с използването на т.нар. синоптичен метод.

Климатологията е дял от географията, а метеорологията е чисто физична наука. На следващо място климатологията има връзка и с хидрологията, геологията, астрономията, биологията и медицината, както и с математическата статистика и моделиране. В климатологията са развити следните научни направления:

  1. Динамична климатология: изучава процесите, определящи и формиращи климата.
  2. Класическа (статистическа) климатология: осигурява данни от типа средни многогодишни показатели на климатичните елементи, оценка на възможните прояви и честотата на определени екстремни условия (поява на ранни или късни слани, максимални извалявания, силни ветрове).
  3. Комплексна климатология: осигурява по-пълна информация за времето, изразена не чрез средните стойности на отделен елемент, а според комплекс от взаимосвързани и взаимодействащи си фактори и елементи, характеризиращи времето в даден момент и място.
  4. Приложна климатология: разглежда климата не само като среда, но и като ресурс. Нейна основна задача е практическото използване на постигнатите от климатологията резултати в проектирането, планирането, транспорта, туризма и селското стопанство.

Дефинициите на понятието климат са много и разнообразни. Най-кратката дефиниция гласи: “Климатът представлява многогодишният режим на времето, характерен за дадено място”. Тук обаче не са застъпени климатообразуващите фактори. Дефиницията е разширена и придобива следния вид: “Климат на дадено място се нарича характерния за него режим на времето, обусловен от слънчевата радиация, характера на подстилащата повърхнина и свързаната с тях атмосферна циркулация.” Най-съвременната дефиниция на климата е дадена през 1974 г, която гласи следното: “Климатът представлява статистически ансамбъл от състоянията, през които преминава системата атмосфера-океан-суша за период от няколко десетилетия”.

Pages: 1 2