Химични следи в небето или климата като оръжие

Химични следи в небето или климата като оръжие

Изкуственото манипулиране на климата не е новост. По време на войната с Виетнам американските военни използваха технологии за предизвикване на облаци, за да докарат поройни дъждове и да попречат на вражеското снабдяване с боеприпаси.

Напоследък все по-полулярно (в лошият смисъл на думата) става явлението chemtrails, което буквално се превежда като “химически следи”, но за по-благозвучно може да бъде наричано “следите в небето”. Още през 1990 година НАТО официално и детайлно обяснява как всеки високолетящ самолет може да промени атмосферата чрез разпръскването на полимери, които абсорбират електромагнитната радиация. Американският патент номер 6315213 описва точно как кръстосано разпръстнати воднисти полимери се разпиляват и се превръщат в бурен дъжд.

Световноизвестният учен д-р Розали Бертел  потвърждава в статия във в. „Таймс” от 23 ноември 2000 г., че американски учени работят усилено върху създаването на методи за въздействие върху климатичните промени. Д-р Бертел твърди, че проектът НААRР включва разработка на начини за предизвикване на урагани и тайфуни или за отклоняване и пренасочване на водните изпарения в атмосферата с цел предизвикване на суша или наводнения в определени райони на планетата. За това Збигнев Бжежински пише още през 1970 г. в книгата си „Между две епохи”: „Науката ще направи възможно лидерите на великите нации да разполагат с технически потенциал за водене на тайна война, в която ще е необходимо да участват само минимален брой агенти на силите за сигурност. Тези техники дават възможност за оказване на въздействие върху климата и тези промени да бъдат използвани за предизвикване на продължителни периоди на засушаване или бури.”

Бившият офицер от френската армия Марк Филтерман говори конкретно за „климатична война” и развива тезата си в Intelligence Newsletter от 16 декември 1999 г. Той пише, че СССР и САЩ още в края на 80-те години са разработили ноу-хау за манипулиране на климатични изменения, Филтерман изброява няколко метода и посочва, че един от начините за постигане на подобен ефект е чрез използване на радиовълни. „Технологията позволява да се предизвикат атмосферни смущения чрез радари, използващи вълни с Изключително ниска честота Extremely Low Frequency(ELF).

Филтерман цитира извадки от учебен сценарий на US Air Force, съдържащ се в заключителния доклад АР 2025 Final Report на Военновъздушната академия на САЩ: „Американските въздушни сили настояват да разполагат със „свой собствен климат”, чрез който да съдействат за постигане на преимущество при приятелски военни операции или за проваляне на подобни действия от страна на противника чрез използване на системи за ограничени климатични промени или за постигане на пълен контрол върху глобалните комуникации… Промените в климата предоставят много възможности и дават алтернативи за подчиняване или за нанасяне на пълно поражение на противника… Климатичните промени ще станат част от стратегията за национална сигурност на САЩ с възможности за приложение както във вътрешен, така и в международен план”.

Проекта НААRР (High-frequency Active Aural )

След разпадането на Съветската империя САЩ възродиха старата си програма, като само малко я модифицираха и я кръстиха така, че съкращението й да звучи безобидно като готическа музика HAARP – почти като английската дума за арфа. HAARP е съкращение от High-frequency Active Aural и от чисто военна гледна точка този проект представлява оръжие за масово унищожение, защото е в състояние да предизвиква наводнения, суша, урагани и земетресения, чрез които да нарушава екологичното равновесие и природните условия в цели региони.

haarp_large

Макар да няма преки доказателства за използване на подобни методи за въздействие, любопитно е защо САЩ упорито отказват да подпишат международните споразумения за задължителни екологични мерки и избягват обсъждането на темата за „екологичното оръжие”. САЩ категорично не признават задълженията си по Протокола от Киото от 1997 г., който задължава развитите страни да ограничат отделянето на въглероден двуокис в атмосферата. Дори нещо повече – те налагат дебата за климатичните изменения на планетата да се ограничава само в рамките на споровете за последствията от парниковия ефект и пълно табу върху дискусиите за „влиянието на военните технологии върху изменението на климата”.

Центърът за разработка на проекта НААRР е разположен върху площ от 100 000 кв. м в базата Гакуна в Аляска, на около 200 км източно от Анкъридж. Тя се обслужва съвместно от US Air Force и US Navy, макар че официално базата е под контрола на Изследователската лаборатория към Дирекцията за космически кораби на ВВС.

Американският учен д-р Никълъс Бегич обяснява технологията за предизвикване на климатични промени чрез радиовълни с изключително ниска честота. „НААRР разработва свръхмощна технология за излъчване на радиовълни, които преместват цели области от йоносферата (най-горния слой на атмосферата) чрез фокусиране на лъча и последващо загряване на тези области. В резултат на това към Земята се насочват електромагнитни вълни, които проникват навсякъде и пред които няма прегради – живи или мъртви.

Проектът се базира основно върху патентовано от тексаския физик Бърнърд Ийстлунд откритие. През 1991 г. той получава US Patent № 5038664 за своето откритие „Ионосферен изследователски инструмент”, който представлява „Метод за създаване на щит от релативистични елементарни частици на голяма височина над земната повърхност”.

Пhaarp-stormо същество откритието на Ийстлунд позволява да се създаде „ионосферен нагревател” чрез концентриране и фокусиране на радиовълни върху определена точка от йоносферата. Патентът на Ийстлунд описва как в йоносферата да бъде насочен радиосигнал със свръхниска честота от 1 до 3.6 МН2, чрез който да се „подгреят” електроните в най-горния слой на атмосферата. След това радиоантената се обръща така, че да съвпадне с линиите на магнитните полета в магнетосферата, и в играта се включват вълни с Изключително ниска честота ELF (в радиодиапазона). Те пришпорват горещите електрони нагоре към магнитното гърло на магнетосферата, където те остават затворени като в капан.

Възможности на системата НААRР:

  • Става възможно подводната комуникационна система, основаваща се на Изключително ниските честоти (ELF), действаща в Мичигън и Уискънсин, да бъде заменена с нова и много по-компактна и революционна система.
  • По този начин ще стане възможно изцяло да бъдат блокирани комуникациите върху обширни райони на планетата, докато военните комуникации остават да действат гъвкаво и точно.
  • Ще позволи да се прониква дълбоко в недрата на Земята и да се регистрира с помощта на компютри дали се извършват ядрени опити в нарушение на договорите за неразпространение на ядреното оръжие.
  • Ще стане възможно много по-лесно да се извършват сондажи за търсене на петрол, газ, природни залежи върху огромни територии.
  • Ще даде  възможност на радарите да откриват всякакви нисколетящи тела като ракетите „Круз” или самолетите „Стелт” и ще обезсмисли напълно технологиите за избягване на радарите.

Съществуват и допълнителни приложения на технологията НААRР, които все още остават скрити в документите на Пентагона. Основателят на движението „Не на НААRР” Клеър Зикър формулира много образно същността на този проект: „Военните просто ще шутират от воле йоносферата и след това ще гледат какво ще се получи.

Дали HAARP наистина е оръжие за масово поразяване, или просто изследователски проект, който проучва възможностите за контрол над времето, засега знае само Пентагона. Факт е обаче, че през 1999 ЕС излиза с официално становище, според което HAARP се счита за „глобален проблем, заради сериозното влияние, което оказва върху околната среда и настояваме проектът да бъде проучен от международна независима комисия, която да определи рисковете от провеждането на тестовете в йоносферата“. САЩ категорично отказват да дадат достъп или допълнителна информация за естеството на проекта.