Кълбовидна мълния

кълбовидна мълнияКълбовидната мълния е толкова рядко и загадъчно събитие, че до този момент няма категорично научно обяснение за случването му. Всички описания се базират на недостатъчни и ненадеждни свидетелства на очевидци. Според голяма част от тях, кълбовидната мълния се появява от облаците и се придвижва по странна траектория, наподобявайки живо същество. Изумителното е, че може да преминава през дървета, стени на къщи и други предмети и да се взривява при появата на дори малки шумове близо до нея. Една от най-задоволителните теории, обясняващи това явление, принадлежи на специалисти от университета Инсбрук и е от едва 2010 година.

Според учените, става дума за халюцинация, предизвикана от въздействието на магнитните полета на обикновените мълнии с повтарящ се разряд на неутрони върху невроните на зрителната кора на главния мозък. Физиците обаче не могат да приемат тази теория за вярна и до ден днешен. Още в края на 19 век знаменитият учен и изобретател Никола Тесла провежда своите опити за създаването на изкуствена кълбовидна мълния в лабораторни условия. Носят се слухове, че той е създавал светещи кълба, които не изчезвали в продължение на няколко минути, като дори ги държал в ръце, играейки си с тях, подобно на топки. Но самият Тесла е също толкова загадъчно явление в научните среди, колкото кълбовидната мълния в природата. Затова никой не може да бъде категоричен какво точно се е случвало в лабораторията му.

Наскоро беше представен доклад от екип от учени на US Air Force Academy, в който се описва как експериментаторите са успели да получат изкуствена кълбовидна мълния с относително продължителен срок на живот. Резултатите от експеримента са публикувани в списание Journal of Physical Chemistry. Според описанието на опита, учените са получили светеща сгъстена плазма от специален химически разтвор, запазвайки явлението в рамките на половин секунда. Това на пръв поглед съвсем кратко време е истински рекорд в света на физиката. Специалистите не определят полученото от тях явление като стопроцентова кълбовидна мълния, но смятат, че то доста се доближава по природа до наблюдавания в естествени условия феномен.

Въпреки че създадената по изкуствен начин мълния просъществувала само половин секунда, учените успели да определят, че тя се състои от молекули вода и въглероден диоксид, както и от някои други вещества, идентифицирането на които засега не било успешно. За съжаление, въпреки малкия успех, специалистите не могат да бъдат категорични, че създадената от тях кълбовидна мълния е като тези, каквито се срещат в природата. Разгадаването на феномена продължава. Преди няколко дни китайски учени съобщават, че са разгадали тайната на кълбовидната мълния. При това те признават, че откритието им е станало съвършено случайно, за което са имали огромен късмет.

Благодарение на тази случайност обаче, изследователите успели да разберат какъв е химическият състав на основните елементи на кълбовидната мълния. Учените от Северозападния университет, ръководени от професор Цен Цзян Юна, провеждали наблюдения във високопланинския район на Тибет, използвайки камери и спектрографи. Съвсем случайно, по време на силна буря, те станали свидетели на рядко срещано фантастично явление – близо до тях мълния ударила в земята, секунди след което се образувало голямо светещо кълбо с диаметър около пет метра. Кълбовидната мълния изминала 15 метра, летейки в продължение на 1.6 секунди, и изчезнала безследно. През цялото това време тя променяла своя цвят, започвайки от пурпурно-бял, оранжев, отново бял и накрая яркочервен. С помощта на спектрометъра учените установили, че основните елементи в кълбовидната мълния са силиций, желязо и калций, каквито обикновено се съдържат в почвата. Това откритие позволило на китайските учени да потвърдят хипотезата на новозеландския учен Джон Абрахам, представена през 2000 г. Той предположил, че при удара на мълнията в земята, благодарение на внезапното и силно повишаване на температурите, от почвата бързо се изпаряват окиси на силиций, желязо и други елементи. От своя страна ударната вълна изхвърля газа във въздуха, образувайки кълбо.

Това означава, че загадката на кълбовидната мълния, свързана с начина на образуването й, е напълно разкрита, твърдят учените. Едновременно с това изследователите открили още един интересен факт. Колебанията на светенето на кълбовидната мълния достигали 100 херца, при положение, че трябвало да бъдат два пъти по-малко. Специалистите са на мнение, че е възможно „излишните“ 50 херца да са се появили заради намиращия се наблизо електропровод. Вероятно това е причината за ненормално големите размери на кълбовидната мълния. Обикновено те са от един до няколко десетки сантиметра, коментират учените.